МОДА

Историята на боята за коса

Боядисването на косата започва преди повече от три хиляди години. Намерени са асирийски, билкови рецепти, от 2177 г. пр. Хр. Първоначално боядисването на косата е било за да се покаже специален статут на индивида в обществото, или пък за свещени, религиозни цели.

В древен Египет се счита за най-популярно боядисване на косата в тъмно кафяво и черно. Това оцветяване на косата се е свързвало с властта. Боядисване на косата и създаване на прически са били привилегия на аристокрацията. Някои египтяни, включително Клеопатра, направят косата си тъмна са използвали и перуки.

В древна Гърция, изтънченост и финес били косите в сребристи и златни нюанси. Използвали са ароматизирани прахове с блестящ ефект. Процесът на фризиране при древните гърци, е било вид церемония. Имало роби- бръснари и фризьори, специално обучени да правят прически съобразно формата на главата, като се съобразят с правилата на хармонията и естетиката. За нарушаване на пропорциите такива роби били наказвани строго.

Гърците са били с права, гъста черна коса, но са копнеели по златокоси къдрици.За изсветляването на косите са използвани брашно от ориз, а при специални поводи златен прах.

В древен Рим също ценена била русата коса. Забелязали, че косата изсветлява, когато е подложена на слънце. Затова цената на светлите къдрици била седене с часове под жаркото слънце. За да предпазят лицето си са носели шапки с голяма периферия но без дъно, наречени “Солана”. След като в древен Рим се появили руси германски роби, това предизвикало завист у римските жени.Затова вземали косите на робите и правели от тях перуки. Опитвали да изрусят косите и с смес от вар, цинобър, талк и бук пепел.

1500, Англия – кралица Елизабет I, с ярко червената си коса и бяла кожа се превръща в стандарт за красота в западния свят. Жени в Европа са носели перуки да имитират кралицата.

Използвали са се и смеси от изсушени листа и кора от храсти lawsonite. С къна можело да се получат медни нюанси. Използвали са индиго, орех или лайка, за да получат различни нюанси.

Във Франция през 1860 г., също на мода били светлите коси.

През 1867 година в Лондон, химикът E. H. Thiellay и парижкият фризьор Leon Hugot демонстрира употребата на водороден пероксид като най-добрият начин да се изсветли косата.

Деветнадесети век е революционен в производството на козметика. Той е поставил основите на съвременното производство на боя за коса.

През 1907 г. френският химик Юджийн Шюлер изобретил боя със гарантирано получаване на желания цвят. Няколко години по-късно е създадена и фирмата “L ‘Oréal,”.

Бои, съдържащи метални соли се използват почти на средата на века.

В момента тези бои са рядкост, въпреки че последните проучвания показват, че през косата и скалпа не се абсорбират тежки метали. Тези бои са съставени от разтвор на метални соли (сребро, мед, кобалт, желязо) и редуциращ агент. При боядисване с бои с метални соли се получава устойчив цвят, но тоновете са неестествено ярки.

Съвременните методи за боядисване на коса постигат съвършенство, което позволява цветът на косата да има точни и естествени нюанси.

Изобилието на модерни бои за коса, дават възможност на жената да променя своята външност според вкусът си, но все пак е по-добре жената са се харесва с естественият си цвят на косата и да използва боя за коса умерено за да съхрани здравината на своята естествена коса.